Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.08.2017 11:23 - Някакви си взаимоотношения
Автор: sladkodyvka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4266 Коментари: 0 Гласове:
-1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Някакви си взаимоотношения...

Стоя и си мисля за бащите. Кои са те? Кой е баща и кой е просто „семкодател“?

Докога е нужно да търпим? Какво трябва да търпим? Къде е нашият предел? Трябва ли и защо е необходимо да прекосяваме океани за хора, които и локва не биха прескочили за нас?

Каква е връзката на децата с бащите? Има ли край тя? И дали има нещо, за което си струва, че  да бъде прекъсната?

Кога бащата е баща и кога е само донор на сперма ( да ме извинят, правещите го от благородни подбуди. Не визирам тях!)?

„Донор на сперма“... звучи зле...  за самия него, но и за жената, приела това „донорство“...

Когато двама души се запознаят и решат да имат деца, то тези хора, трябва да са готови за това. Те трябва да могат да поемат отговорност и да създават деца, за да им осигурят живот, който да е пример и за техните бъдещи деца. Тези двама души, първо, трябва да могат да живеят поотделно, след това един с друг, а накрая и с децата си.

Децата трябва да са центъра на живота на родителите си и да бъдат на пиадестал.

Когато един мъж е само „ семкодател“, само е създал дете, то, тогава той е излишен на тези деца.

Мъжът трябва да е опората,да е стълбът, но не винаги нещата стоят така.

Понякога, той разбира бащинството само като нещо, за което трябва да осигури финансови средства, а другото... другото е без значение... Жената не е жена, а само пособие, което да осигури представата, заемаща обърканото и изкривено съзнание, на нашия „семкодател“ за семейство. Жената трябва да си стои вкъщи, да готви, да чисти, да му осигурява уют и топлина, когато се прибере, да роди деца, да ги отгледа, да ги възпита, а той, след това, ГОРДО да се нарече баща и да заяви какви деца, какъв дом и какво семейство има...

Не, драги ми, това не е нито баща, нито семейство, нито жена!

Тук всички понятия са сбъркани, а участниците в тази идилийка, се оказват начупени и изродели.

Бащата... за него вече казахме.. не е баща, а е създател на деца. А къде е грижата, времето, което трябва да бъде инвеститрано в тях, за да се превърнат децата в хора? Къде е времето, инвестирано в съюза на тези двама човека, за да се превърнат и те в семейство? Къде е разбирането, разпределянето на задачите? Къде е ролята на мъжа, който да цени, това което има, за да съумее да го запази? А къде е жената като жена? Да, тя, може да бъде всичко гореизброено, но без да бъде мачкана и обезличавана, без да й бъдат налагани норми и рамки, и без да бъде превърната в нещо, което не отговаря на същността й. Тя трябва да е всичко това, обградена с любов, грижа и отдаденост и от другата страна. Само тогава, жената е жена, децата са щастливи, а семейството е семейство!

Къде е примерът?

Тези неща липсват! ... дали заради ежедневието, дали защото някой не е готов, дали защото има хора, които не стават...

Изградили сме си един материален и консуматорски свят!

По рафтовете ни не висят постиженията на децата ни, не са подредени техните рисунки, а нашите собствени постижения.. купите ни от състезания, наградите ни, снимките, на които изглеждаме добре и тези, които създават илюзията за идилично семейство... Децата ни са наше постижение... така си мислим, но те са нашият провал- провал като хора, като личности и като родители. Провал във всеки аспект!

И не, не ме разбирайте погрешно, нямам предвид, че децата ни не са добри и ли нещо не им е наред... ние не сме добри, на нас нищо не ни е наред, а тези деца, без да имат право на глас, мълчаливо търпят и попиват всичко и се превръщат в наши копия или линеят и се обезличават заради скандали, обиди и лъжи..

Децата не разбирали... Да, бе!

И бебетата разбират!

Не Ви ли се е случвало да сте изнервени и бебето Ви да плаче?! Е, като се успокоите, и то го прави!

Ето Ви простичък пример!

И стигаме до там, че трябва да бъдем щастливи, въпреки всичко и всички, за да можем да дадем нещо!

Зарежете материалното, зарежете тъпите пари!

Работа Ви ли?

Майната й!

Заради всичко това губим себе си и всичко, което обичаме!

Ясно е, че трябва да живеем, да се изхранваме и да бъдем осигурени, но балансът е важен, и не може парите да бъдат за сметка на всичко друго. Друг е въпросът, дали изкарваме пари или само „блъскаме“ безмислено.
Сещам се за един дядо, на когото помогнахме... Имаше 4 деца, а беше в дом за стари хора и никое от децата му не искаше да го погледне... Първо, потърсих вината в тях, но... я намерих другаде..

Децата бяха от различни майки, той беше профукал всичко, за да си гледа живота, беше „ходил“ по жени, коя от коя по- млада, а  сега... сега в залеза на живота си, беше сам в болничното легло, без нищо, без да има кой да му донесе и едно мляко...

Е, нека не обвиняваме хората около нас, а да се погледнем!

Някой, някога беше казал, че трябва да се гледаме по- често в огледалото, за да виждаме дали сме хора.... Трурно е да го разберем на момента, но след време... проличава.

Нека не бъдем донори на сперма и на яйцеклетки, а да бъдем родители! Да сме благодарни, че тези деца са избрали именно нас и са ни дали шанс да бъдем родители, да бъдем семейство, да бъдем хора и да създаваме светове.

Света на децата... на ,майката... на семейството, преди да го е имало...  

Тук изниква и семейството... като институция, като храм...

Ако е изградено върху лъжи, ако зейналите дупки в него са толкова големи... то се разрушава до основи...  Ако се разруши, то и основи не е имало, де... нестабилни... А може би, просто никога не го е имало и е било само илюзия...

Мой приятел ми каза така:“Ако строиш в блатото, то, каквото и да построиш, все ще се събаря! Колкото и да надграждаш, ще пада!“

Мисля... мисля за миналото.. Миналото, когато жените не са познавали мъжете си, но са прекарвали живота си с тях... Сега имаме избор, можем да опознаем човека и да вземем решение, дали да бъдем с него или не, но семействата издържат доста по- малко от тогава... Защо?

В какво време живеем, щом песен на има „Мотел“ става хит?! Калко ли пропасти зеят в душите ни?! Колко празнини има в нас?!

Живеене ли е това или съществуване?! Кому е нужно?!

Даваме всичко за някого, мислим, че ни обича, грижим се, за да му е добре на него, да му е уютно... пренебрегваме себе си, егото си, нашето благо, за да запазим нещо, което в последствие се оказва, че не е било... И тук, съвсем уместно, се появява въпросът- Дали е било или го е имало само в съзнанието ни... във фантазиите ни... в илюзиите?

Кому е нужно да се крием в банята, за да плачем? Да не можем да заспим нощем, мислейки за това, къде сме сгрешили.

Аз ще Ви кажа.  Никому! Е, на някого може и да му е нужно, на този, който се храни с чуждото нещастие, но не и на нас самите! Със сигурност!

Понякога, трябва да се вземе решение на време! Ако времето е минало, ако е станало късно, пак, трябва да се вземе решение, защото животът е кратък и трябва да се изживее с правилните хора и по правилния начин!

Няма как да разберем кои са, докато не ги опознаем, но можем да дадем шанс на тях и на себе си, и да си дадем възможност да сме щастливи и да сме себе си!

Всеки от нас го заслужава!

Как се живее с човек, който непрестанно лъже, мами и краде?! Кражба... кражбата не е само в това да вземеш нещо чуждо... тя е когато ограбваш време, мечти, любов и разбиваш светове!

Даваме ли си сметка колко такива крадци има около нас? Тях ги е имало и ще ги има и вината не е тяхна! Вината е НАША! Ние им позволяваме да ни ограбват! НИЕ доброволно ги пускаме в живота си, позволяваме им да вземат превес, а ние се превръщаме в марионетки в нашите собствени домове, заедно със обствените ни деца и някой си, руши, съграденото от НАС! От нас, не от самия него!

Е, кажете ми тогава, кой е лошият?

Всички знаем за баницата, нали?!

...Че кой му я даде?!

Не мислете, че говоря само за мъжете. Говоря от позицията на жена, защото съм жена, но има и жени като „семкодателите“.

Сега се сещам за кукувицата...

Слабохарактерността, малодушието и безхаберието нямат пол!

Но ние, тези, които се самоопределяме по друг начин, имаме избор. И като същества, надарени с ум, не само трябва, а сме длъжни, да го използваме, защото става дума за нашия живот!

Не пилейте времето си с хора, които Ви изпиват, не хранете енергийни вампири, не плачете по цяла нощ и не мислете, за това, какво е можело да бъде. Нищо по- различно няма да е, защото това не е ЧОВЕКЪТ! Научете се да „пускате“ неправилните хора от живота си, за да не се окажете, Вие, оплетени в техния!

Не робувайте на хорското мнение, не мислета какво ще кажат хората, защото те, винаги имат какво да кажат. Не позволявайте на никого да Ви обижда и насажда вина! Не чупете себе си, за неправилните хора... ако бяха правилните, нямаше да Ви счупят!  Живейте! Живейте за себе си и за децата си! Живейте за хората, които ЗАСЛУЖАВАТ да бъдат обичани и запомнете: само ние можем да позволим на някого нещо, ако човекът не струва, и една нервичка, за него не трябва да се похабява! Същият, онзи човек, който ми каза за строежите в блатото, ми каза и друго: „Не си струва да се ядосвам за нищо!После кой ще ми плаща байпаса!“

Към края на писанията си, искам да кажа още нещо...

Няма хора, които да са в живота ни без причина. От нас зависи да разберем защо са в живота ни и когато изиграят ролята си да ги пуснем (ако не е тя дългосрочна). Някой са за малко, идват, за да ни покажат нещо. Други-  са за дълго време. А някои- завинаги.

Да ценим всички, защото те ни показват пътищата, чрез тях преоткриваме живота и намираме себе си!

И сега, след всичко, написано, се усмихвам и АЗ решавам да живея така!

-          За себе си!

-          За хорато, които обичам!

-          За хората, които ме обичат!

-          За нещата, които си струват и ме правят щастлива!

-          Всичко, което ми причинява нещастия и вреда, ще оставя в миналото и страницата ще се затвори, за да дойде новото начало и да получа това, което заслужавам!

Ще бъде!

                                                                                     
                                                                                      Сладкодъвка Себетърсеща




Гласувай:
0


Вълнообразно



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sladkodyvka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8322
Постинги: 1
Коментари: 0
Гласове: 1
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031